Мъдреците  на  Индия

 

Шри Рамакришна

 

 

Говорейки за светците на Индия, умът ми се връща назад към онези периоди, за които няма записи на историята, а традицията напразно се опитва да разкрие тайните от мрака на миналото. Мъдреците на Индия са били неизброими, защото какво друго е правила индийската нация в продължение на хиляди години, освен да създава мъдреци? Затова ще разгледам живота на някои от най-блестящите от тях, създателите на епохи и ще представя пред вас, така да се каже, моето изследване върху тях.

На първо място, трябва да разберем малко за нашите писания. В тях има два идеала за истината; единият е онзи, който ние наричаме вечен, а другият не е толкова авторитетен, а свързан с определени обстоятелства, периоди от време и места. Вечните отношения, които се занимават с природата на душата, с Бог и с взаимоотношенията между душите и Бог, са въплътени в онези писания, които ние наричаме Шрути или Ведите. Следващата група от истини е онази, която наричаме Смрити; те са въплътени в думите на Ману, Яджнавалкя и други автори, а също в Пураните, достигайки до Тантрите. Вторият вид книги и учения са подчинени на Шрутите до степента, в която, ако нещо от тях противоречи на Шрутите, последните трябва да надделеят. Такъв е законът. Идеята е, че контурите на съдбата на човека са били очертани от Ведите, а детайлите са били оставени са бъдат изработени от Пураните. Колкото до основните насоки, Шрутите са достатъчни; нищо повече не може да бъде казано за духовния живот, нито да бъде узнато. Всичко което е необходимо е било познато, всички съвети нужни за да водят душата към съвършенството са били дадени в Шрутите; оставени са само детайлите и тези Смрити са били допълвани от време на време.

Друга особеност е, че истините в Шрутите са записани от много и различни мъдреци, някои от които са били жени. За техните личности е известно много малко – не се знаят например рождените им дати и т.н., но техните най-добри мисли и открития са били съхранени там и въплътени в свещената литература на нашата страна, Ведите. В Смритите от друга страна, личностите се открояват в по-голяма степен. Изумителни, гигантски, впечатляващи и променящи света личности застават пред нас сякаш за пръв път - понякога по-величествени дори от своите учения.

Това е една характерна особеност, която ние трябва да разберем – че нашата религия проповядва Безличностния Личностен Бог. Тя проповядва огромно количество безличностни закони плюс огромно количество личностни качества, но самият извор на нашата религия са Шрутите, Ведите, които са съвършено безличностни; всички личности се появяват в Смритите и Пураните – великите Аватари, Въплъщенията на Бог, пророците и т.н. Трябва да се обърне внимание и на това, че всяка друга религия в света освен нашата зависи от живота на определена личност или личности, която е неин основател или основатели. Християнството се гради върху живота на Исус Христос, мохамеданството върху този на Мохамед, Будизмът – на Буда, Джайнизмът – на Джините и така нататък. От това естествено следва, че във всички тези религии трябва да има голяма борба за историческата достоверност на тези личности. Ако по някое време историческите доказателства за съществуването на тези личности от древността отслабнат, цялата постройка на тази религия ще падне и ще се разруши на парчета. Ние сме избегнали тази съдба, защото нашата религия не се базира върху личности, а върху принципи. Причината вие да се подчинявате на вашата религия не е тази, че тя е дошла чрез авторитета на някой мъдрец, дори не чрез авторитета на някое Въплъщение на Бог. Не Кришна е авторитет на Ведите, а Ведите са авторитет на самия Кришна. Неговото величие се състои в това, че той е най-големият изразител на Ведите, който някога е съществувал. Така е и с другите Въплъщения; така е и с всички наши мъдреци. Нашият първи принцип е, че всичко което е необходимо за съвършенството на човек и за достигането на свободата се намира във Ведите. Човек не можете да открие нищо ново. Не може да излезе отвъд съвършеното единство, което е целта на всяко познание; то вече е било достигнато там и е невъзможно да се излезе отвъд него. Религиозното познание е станало пълно, когато принципът “Тат Твам Аси” (Ти си това) е бил открит и той е във Ведите. Това което е останало, е хората да бъдат направлявани от време на време в зависимост от различните времена и места, според различните обстоятелства и обкръжение; те трябвало да бъдат водени по същия стар, стар път и заради това са идвали големите учители или големите мъдреци. Нищо не може да засвидетелства по-ясно тази позиция от знаменитите думи на Шри Кришна в Гита: “Винаги когато добродетелта намалее и безверието надделее, Аз създавам Себе си заради съхранението на доброто; заради разрушението на безнравствеността аз идвам от време на време.” Това е идеята в Индия.

Какво следва? Че, от друга страна, има вечни принципи, които стоят върху своите собствени основи без дори да зависят от никакви разсъждения, а много по-малко от авторитета на мъдреците - колкото и да са велики те, или от Въплъщенията - колкото и да са блестящи. Можем да отбележим, че, тъй като такава е уникалната позиция на Индия - единствено Веданта е способна да бъде универсална религия, че тя вече е съществуващата универсална религия в света, защото учи на принципи, а не на личности. Нито една религия построена върху личност не може да бъде взета като модел от всички раси на човечеството. В нашата собствена страна откриваме, че е имало толкова много велики характери; дори в един малък град много и различни личности биват вземани като модели от различните умове в същия град. Как тогава е възможно един човек като Мохамед, Буда или Христос да бъде приет като модел на целия свят и дори повече – като модел на религията и духовността - и тази религия да бъде истинска само с одобрението на тази една-единствена личност? И така, ведическата религия не изисква подобен личностен авторитет. Нейното основание е вечната природа на човека, нейната етика е базирана върху вечното духовно единство на човека, което вече съществува, вече е било достигнато и не трябва тепърва да бъде достигано. От друга страна, от най-древни времена, нашите мъдреци са осъзнавали факта, че по-голямата част от хората се нуждаят от личност. Те трябва да имат Личностен Бог в една или друга форма. Самият Буда, който се обявил срещу съществуването на Личностния Бог, не е бил мъртъв и петдесет години, когато неговите последователи са го превърнали в Личностен Бог. Личностният Бог е необходим, но ние знаем, че вместо празните фантазии за един Личностен Бог, които в деветдесет и девет случая от сто са недостойни да бъдат боготворени от хората, в този свят от време на време имаме живи Богове, които живеят и се движат сред нас. Те са по-достойни за обожание отколкото който и да е въображаем Бог, отколкото което и да създание на нашето въображение, или с други думи, от всяка идея за Бог, която ние можем да си създадем. Шри Кришна е много по-велик, отколкото всяка идея за Бог, която вие или аз можем да имаме. Буда е много по-висша идея, много по жива и издигната идея, отколкото идеала който вие или аз можем да схванем със своите умове; и затова те винаги заслужено получават обожанието на човечеството дори за сметка на всички въображаеми божества.

Нашите мъдреци са знаели това и поради тази причина са дали възможност на всички индийски хора да боготворят такива Личности или Въплъщения. Дори повече, най-великите от тези Въплъщения стигат по-далеч: “Навсякъде където във външния човек е проявена необичайна духовна сила, знайте, че Аз съм там и от Мен идва това проявление.” Това оставя отворена врата за индусите да почитат Въплъщенията на Бог от всички страни в света. Индусът може да почита всеки мъдрец или светец от която и да е страна и е факт, че ние ходим и служим много пъти в църквите на християните, много, много пъти в джамиите на мохамеданите и това е нещо добро. И защо не? Нашата религия, както вече казах, е една универсална религия. Тя е достатъчно всеобхватна и достатъчно широка, за да включи всички идеали. Всички идеали които вече съществуват в света, могат веднага да бъдат включени в нея, а можем търпеливо да чакаме и всички идеали, които ще дойдат в бъдеще да бъдат обхванати по същия начин - да бъдат прегърнати в безкрайните ръце на религията на Веданта.

Такава, общо взето, е нашата позиция по отношение на великите мъдреци или Въплъщенията на Бог. Има също и второстепенни характери. Ние откриваме думата Риши да се споменава във Ведите отново и отново и тя е станала обичайна дума в настоящето. Ришите са големият авторитет. Ние трябва да разберем тази идея. Определението за Риши е Мантра-драща, или човек, който вижда истината. Какво е доказателството за религията? Този въпрос бил зададен още в много дълбока древност. Било заявено, че няма доказателство за нея, получено чрез сетивата.

 - “Там, откъдето думите се отразяват обрано с мисъл без да достигнат целта.”

 - “Там очите не могат да достигнат, нито речта, нито умът” – това е било заявявано в течение на много, много векове. Природата отвън не може да ни даде никакъв отговор за съществуването на душата, Бог или вечния живот, за целта на живота на човека и всичко тези неща. Този ум тече и се изменя постоянно; той е краен и може да бъде разбит на парченца. Как може природата (и умът) да разкаже за Безкрайното, Неизменното, Непрекъснатото, Неразграничимото и Вечното? Тя никога не би могла. И историята винаги показва колко катастрофални са били резултатите, когато човек се е опитвал да получи отговор от безчувствената и мъртва материя. Как тогава идва познанието, което Ведите провъзгласяват? То идва чрез онзи, който е Риши. Това познание не е в сетивата; но нима сетивата са всичко за човешкото същество? Кой ще се осмели да каже, че сетивата са целта и смисъла на човека? Дори в нашия живот, в живота на всеки един от нас тук, идват моменти на покой, може би когато видим смъртта на някой когото обичаме, когато получим някакъв удар или когато ни обхване силно блаженство. Има и много други случаи, когато умът сякаш навлиза в покой и чувства за момент своята истинска природа; и тогава за миг ни се разкрива Безкрайността отвъд, до която думите не могат да достигнат и умът да отиде. Това се случва и в обикновения живот, но то трябва да бъде засилено, практикувано и усъвършенствано. Векове назад хората са открили, че душата не е обвързана и ограничена от сетивата, не - дори и от съзнанието. Трябва да разберем, че това съзнание е име само на една брънка от безкрайната верига. Битието не е идентично със съзнанието, съзнанието е само една част това Битие. Смелото търсене започва отвъд съзнанието. Съзнанието е обвързано от сетивата. Човек трябва да излезе отвъд това, отвъд сетивата, за да достигне до истините на духовния свят и дори и днес съществуват хора, които са успели да излязат извън сетивното. Те се наричат Риши, защото се изправят лице в лице с духовните истини.

Следователно доказателството за Ведите е съвсем същото като доказателството за тази маса пред мен - това е Пратякша или директното възприятие. Това тук аз виждам чрез сетивата, а истините на духовността ние също виждаме, но в едно свръхсъзнателно състояние на човешката душа. Това състояние на Ришите не е ограничено от времето или мястото, от пола или расата. Ватсяяна дръзко заявява, че тези истини на Ришите са обща собственост на потомците на мъдреците, на арийците, на не-арийците и дори на тези, които са Млеччха1. Такива са мъдреците на Ведите и ние винаги трябва да си помним този идеал на религията в Индия и аз бих желал другите нации по света също да го запомнят и научат, за да има по-малко борби и раздори. Религията не е в книгите, нито в теориите, нито в догмите, нито в приказките, нито дори в разсъждението. Тя е да бъдеш и да ставаш. Да, приятели мои, докато всеки един от вас не е станал Риши и не се изправи лице в лице с духовните факти, религиозният ви живот все още не е започнал. Докато свръхсъзнателното не се отвори за вас, религията е само приказки, тя не е нищо освен едно приготовление. Вие говорите от втора, трета ръка и тук важи красивата истина, която Буда казал, докато водел дискусия с брахмините. Те обсъждали природата на Брахман, а великият мъдрец ги запитал, “Виждали ли сте Брахман?” “Не,” отвърнал единият от брахмините. “А твоят баща?” “Не, и той не е”; “А дядо ти?” “Не мисля, че и той Го е виждал.” “Приятели мои, как можете да обсъждате някого, който нито бащите, нито предците ви някога са виждали и да се опитвате да се убедите взаимно в това? Ето какво прави целият свят. Нека го кажем на езика на Веданта, “Този Атман не може да бъде достигнат чрез твърде много приказки, както и от най-големия интелект, нито чрез изучаването на самите Веди.

Нека кажем на всички нации по света на езика на Ведите: Напразни са вашите борби и вашите разпри; видели ли сте Бог, който искате да проповядвате? Ако не сте, напразни са вашите проповеди; вие не знаете какво говорите; а ако сте видели Бог, няма да се карате, самите ви лица ще сияят. Един древен мъдрец от Упанишадите изпратил своя син да научи за Брахман и когато детето се върнало, бащата го попитал, “Какво научи?” Детето отговорило, че е научило много науки. Но бащата казал, “Това не е нищо, върви обратно.” Синът тръгнал обратно, а когато се върнало отново, баща му му задал същия въпрос, но то отговорило по същия начин. Още веднъж то трябвало да замине. Но следващия път когато се върнало, цялото му лице сияело; неговия баща се изправил и заявил, “Днес, моето момче, лицето ти сияе като на този, който е познал Брахман.” Когато сте познали Бог, самото ви лице ще се измени, гласът ви ще се промени, цялата ви външност ще бъде променена. Вие ще се превърнете в благословия за човечеството; никой няма да бъде способен да се противопостави на един Риши. Това означава човек да бъде Риши, или с други думи, идеалът на нашата религия. Останалото - всички тези приказки, разсъждения, философии, целият този дуализъм и монизъм, и дори самите Веди - са приготовления, второстепенни неща. Другото е първостепенното. Ведите, граматиката, астрономията и така нататък – всички те са второстепенни; най-висшето познание е онова, което ни кара да реализираме Неизменния. Онези които са реализирали това са мъдреците, които ние откриваме във Ведите; и така разбираме, че Риши е името на един вид, на един клас и от всеки един от нас, като истински индуси, се очаква да стане такъв в определен период от живота си, а да стане такъв, за индуса означава спасение. Не вярата в доктрините, не ходенето в хиляди храмове, нито къпането във всички реки по света, а ставането на Риши, Мантра-драща – това е свободата, това е спасението.

 


1 Не-индус; варварин.

 

Следваща страница>>

<<Начало на Лекции върху някои светци...”>>

<<Начална страница>>